животът е кратък, знанието - вечно

сряда, 28 септември 2011 г.

Излияние на безпомощността

Драги читатели,
по повод скорошните събития, които доказаха колко сериозен е проблема с "малцинствата" в България, Honor of writing реши да изкаже своето мнение.


Наглото убийство на 19-годишния Ангел Петров от село Катуница, община Садово е поредният пример за излязлата от контрол "Циганизация", която през последните 20 години бавно заразява България. Наистина вече думата малцинство не отговаря на реалността относно тъй наречените роми (цигани), които се превърнаха в "тумор" за българския народ. Милиардите левове, похарчени за помощи, давани на безработн или по-скоро неработещи цигани, много лесно се откриват сред невероятните ромски имения, както в Катуница, така и в Костинброд, Левски, Перник, Разград, Видин и в центъра на всяко по-голямо циганско гето. Ето къде се концентрира цялата печалба от детската просия, малолетната проституция, джебчийството, незоконното производство на алкохол и цигари, както и износа на органи, бебета и момичета. В действителност повече от 80 % от престъпността в България е дело на циганските кланове, които са царе вътре в държавата. Тези царе не признават официалното право, не признават България, нито българите - те ги газят по улицата, обират ги по спирките, изнасилват ги покрай парковете, убиват ги в домовете им. Тези цигани не заслужават интеграция, а най-строго наказание, но вместо това властимащите ги защитават, пазят ги от справедливостта на разярените тълпи. Защо? Именно заради лесните гласове, които при всеки избори се изсипват с камьони пред урните. 70 годишната циганка Шекире, която не знае български, не умее да пише и да чете, не се къпе, не плаща данъци, ток, вода, парно, кабелна и всякакви осигуровки, знае най-важното за нейното мизерно животинско съществуване - тя знае квадратчето, което трябва да надраска за да получи обещаните 100 лв. Нея не я интересува кой ще дойде на власт, чий  ред идва да краде държавата, нито дали избира БСП, ГЕРБ или РЗС, тя гласува за партия "СТО ЛЕВА" - най-добрата партия.
Докога ще търпим циганския терор, докога ще ни изнасилват, обират и крадат - докато си затваряме очите и слушаме вътрешната мисъл, наслоявана 500 години:  "Преклонена глава, сабя я не сече."
Къде е държавата, къде е народната сила? Защо се примирявяме, защо забравяме и извръщаме поглед от неправдата, от несправедливостта.
Къде са тези политици, които ще кажат край на беззаконието на циганите и ще ни защитят? Защото в една нормална държава тези убийци отдавна, още на първата присъда, щяха да бъдат затворени доживот, екзекутирани или прокудени от страната.
Много казвате, че и българите крадат, и те убиват и изнасилват. Признавам, но някой виждал ли е българин да праща 4-годишното си дете да проси или да бърка по чантите на пътниците, някой виждал ли е българско гето, пълно с бълхи, изпражнения и смрад. Къде? Има ли българи, които се катерят 20 метра по стълб за да си завържат кабела и да не плащат ток. Има ли българин, който да прави деца само за да му дават повече помощи и да мързелува по цял ден. Не! Това са циганите. Те приемат децата си като добитък, който им носи печалба, те приемат проституцията на своите дъщери като доходоносна работа, те приемат кражбата като печалба, убийството като премахване на заплаха, изнасилването като любов. Това са извергите, които ни изтезават и безмилостно ни поробват под закрилата на нехуманни и противонационални организация за защита на човека. Защото ако българин убие циганин - това е убийство на расистка основа; ако циганин убие българин, отреже му главата и го изнасили - това е самозащита. !!!
Не мислете, че съм брутален расист (не визирам Волен Сидеров), не мислете и че съм някой ненормален психар, жаден за кръв и убийства. Аз съм човек, която разбира ясно, че България стои на прага на избор, от който зависи дали българите ще живеем в чужбина, а България ще се прекръсти на Циганярия или Циганска народна република и вече няма да ни изобразяват като "кенеф", а като едно обикновено изпражнение.


автор: Паун Аленов

Няма коментари:

Публикуване на коментар