животът е кратък, знанието - вечно

сряда, 15 юни 2011 г.

Продължение

Да, България е малка страна, но прекрасна. В нашите 110 000 кв. м. има реки, езера, планини, гори, низини, долини, плата, падини, а и море, както и хиляди представители на флората и фауната. Но не само това прави страната ни тъй прекрасна. България притежава едно от най-богатите културни наследства в цял свят. Навсякъде, където се копне, излизат съкровища и древни градове. Не казвайте, че това е празно баснословие, толкова далечно и различно от сегашната ситуация, че изглежда дори жалко. Не, това е богатство.

Може би в Германия, Канада, Сащ, Узбекистан и остров Бали празнуват своите абитуриентски балове по-скромно в сравнение с българските зрелостници, но каква може да е причината за това. Германецът може и да не харчи за бал, но за сметка на това прекарва ежедневието си с бира и „вурстче” в ръка. Канадецът ежегодишно умира от студ и вероятно всеки би предпочел да се прибере в иглуто на топло вместо да пръсне парите си за разходки из ледените градове. За американците въобще не трябва да става и дума. Цялата им „нация” съставена от мексиканци, чернокожи, китайци, японци, тайландци, корейци, а и потомци на английски затворници и ирландски емигранти е с дотолкова промит мозък, че по-голямата част смята, че следващата държава, в която САЩ трябва да изпрати своите армии е Австралия (?), защото е най-близо до тях. Всички сме гледали, или поне сме чували за, американските филми, където руснаците са терористи срещу човечеството, а американците спасяват всеки ден земята ту от извънземни, ту от Апокалипсис. А „Кварталът на богатите” или другите сериали с подобна интелектуална консистенция не вълнуват ли по-голямата част от световното тинейджърство. Най-страшното обаче е, че в Сащ животът е точно като този по филмите.  Абитуриентските балове не са по-различни от тези в България, даже напротив. Американчетата превръщат всеки свой ден от завършването до създаването на потомство в бал. Пиянства, братства, секс и купони  или за по-кратко – колеж?!
Предполагам, че на хората в Узбекистан хич не им е до балове, покрай Афганистан, а за остров Бали се надявам таз годишният абитуриент да си е изкарал хубаво.
Аз не защитвам пръскането на пари – средството за живеене, но защитавам България. Самоиронията е хубаво нещо, освен когато тя се прехвърля и върху околните – тогава вече не е „само”, а „общо” ирония. Проблемът на българите е именно това, че не делят България на държава и страна. Защото щом страната ни е прекрасна, това не означава, че и държавата става за нещо. Законите са посмешище, което доказа и осъждането на родителите на Мануела Горсова, момиче в будна кома след катастрофата по вина на Максим Стависки, който за убийството на Петър и унищожаването на живота на Мануела получи само две условни години и бе осъден да плати 190 000 лв. на семействата им. Имаме ли държавност, когато позволяваме мюсюлмански песнопения да звучат из центъра на столицата ни всекидневно от мощни високоговорители. Държава ли е тази, в която евреи (комунисти) дърпат конците или пожарникари-мафиоти си играят на политици. ??? Ние нямаме държавата, която заслужаваме да имаме.
Но критиките към състоянието на България не помагат, те не насаждат комплекси, а ги следват. Защото наистина сме свикнали да се оплакваме и да си мърморим, но кой прави нещо. Кой вдига глава и извиква. Рядкост са хората като Гео Милев – да жертват живота си за да посочат мръсотията. А сме затънали до уши в нея. Какво може да направим? Със сигурност в Германия, Австрия или Великобритания няма да направим нищо за България, а за нас самите. Но дали ще се наричаме българи в друга страна, далеч от родното, оставили народа си да „чернее” под държавното робство и пленничеството на комплекса?

Промяната няма да дойде отвън, няма да дойде и ако критикуваме и пишем „истини”. Единственият изход е да работим заедно за благото на една България, която ще ни се отплати със своите богатства…. 

7 коментара:

  1. Хм, а според мен пък държавата Е народът. Защото ние сме тези, които си избираме да ни управляват пожарникари-мафиоти. Бойко ли е най-доброто нещо, което великият ни народ може да ИЗБЕРЕ за управляващ?! Не мисля, а и смятам, че и ти, като човек, който обича народа си, не е на това мнение. Но истината е, че ние сами избираме да бутнем 20 лв. на катаджията, за да не платим после 100 лв. акт, нали? И е прекрасно да си говорим за величието на народа, културното ни наследство, красотата на природата, но когато стане въпрос за държавността, репликата е като от песента на Бате Сашо - "Обичам страната, а не държавата!". Еми, не може така! Не го приемам просто. Повтарям, народът е държавата. И ще получим по-добро управление тогава, когато си седнем на задниците и си оправим простотиите.

    Ако живеех в Германия, щях да иронизирам бироомазването; ако живеех в САЩ, щях да се гавря с колежанските практики. Само че живея в България и избрах да се гавря с абитуриентските порядки, защото това е нещото, което ми се набива на очи (:

    Наскоро бях на семинар в Гьоте Институт, където имаше хора, завършили любимото ни школо преди години. Единият човек беше випуск 86-та. Живял и учил дълги години в Германия, а в момента е депутат в Европейския парламент от страна на БЪЛГАРИЯ. Нима с образованието, което е получил в чуждата страна, той е станал загубен за собствената си държава? Ако питаш мен, той прави за България много повече от псевдопатриотчетата, които лющят Ариана по пейките в Борисова с тениски с надпис "България на три морета" (:

    А как точно ще дойде промяната, ако не набележим проблемите, срещу които трябва да се борим? А как точно ще набележим тези проблеми, ако не ги разкритикуваме преди това?

    ОтговорИзтриване
  2. Три думи описват споровете за величието на страната ни и пропадналата ни държавност – полемика без край. И естествено всеки със своите твърдения е прав, защото това е гледната точка на българина. Честно да си призная, двете становища ми прозвучаха леко мелодраматично на моменти с твърдения като “Единственият изход е да работим заедно за благото на една България, която ще ни се отплати със своите богатства….” и “А как точно ще дойде промяната, ако не набележим проблемите, срещу които трябва да се борим? А как точно ще набележим тези проблеми, ако не ги разкритикуваме преди това?”.
    За мен истината е една – НИЕ абитуриентите, които се “самоиронизираме”, които “набелязваме”, “критикуваме”, които се “борим”, ценим историята, обичаме страната си, точно ние, които се напиваме с роклите за 5 бона в Син Сити на баловете си, които живеем в гарсониера в Люлин 16 или завършваме кварталното училище в Слатина.. та НИЕ в НАШАТА държава отдавна нямаме гласност. НАШАТА държава не ни е научила да променяме, нито да се борим. Единственият “избор” е нашето пресвещено “право на глас!”, което ни е дадено след заветните 18 години и с което ние МОЖЕМ да изберем една от свинете в свинефермата наречена “Парламент”.
    Ако хвърлим един бегъл поглед над цялостното положение, ще видим описаната от Кали и разбира се леко хиперболизирана картинка на живота на един средностатистически българин. Този българин отдавна е забравил величието на прадедите си, отдавна няма време да надникне назад в историята и да направи една проста съпоставка между “преди” и “сега”. Този българин, или т.нар. от Кали “homo bulgaricus” е пасивен. Неговата борба не е борба за развитието на страната му, а борба за оцеляване в тази същата България. За жалост, обмисляйки алтернативите си за бъдещето си, все повече от младите хора ( като изключим подрастващите мутри, родили се със златна лъжичка в устата) виждат себе си в лицето на гореспоменатия. И пак за жалост, розовите представи за бъдещето ни в България някак си се размиват пред очите ни, които виждат пияни дечурлига, събрали се пред входа на Амор или деца, заклали и разфасовали своя съученичка или родител, пребил детето си до смърт... безкрайно могат да се изреждат потресаващите сцени на които всекидневно ставаме свидетели. В нашата държава с ВИСШЕ общество, съставено от елитни проститутки и крадци думата “обединение”, Алене, отдавна е изгубила стандартното си значение. Това обединение отдавна не е изход, а какво остава да е единственият... всъщност за какъв изход говориш? От какво? От мизерията? От простотията или безхаберието на значителен процент от подрастващите, наричани “бъдещето на България”?... И какво по-точно “набелязваме”, Кали, с една статия във Фейсбук или блог, ако ще и да във вестник “Труд”, чийто страници в днешно време се ползват повече за подпалки на селските бойлери и за заместители на тоалетната хартия в някой външен клозет, отколкото за четене? “ Да се обединим”, “да набележим”, “да се самоиронизираме”...жалката истина е, че никой не го ебе за нашето обединение и оценка...и както е казал добрият чичо Слави:
    Всичките живеят в една тъпа реклама,
    в която свободата е сравнена със салама.
    Но евала, наистина евала, че виждате нещата, на които има смисъл да се обърне внимание! Евала, че главите ви не са пълни само с текстове на чалгии или с планове за напивания. Нзм дали обединението е изходът, нито дали има такъв, но докато има хора със съзнание и мнение (независимо как е изказано то) българското в България няма да се изгуби. Айде поздрав http://vbox7.com/play:3d0b393c

    ОтговорИзтриване
  3. Да бе, Ели, и ти си права - обединение и набелязване наистина са думи, загубили смисъл. Но пък от друга страна, какво постигаме или печелим като си кажем "Ние нямаме гласност и никой за нищо не го ебе."? Младите хора са млади, за да мечтаят, да вярват и да се опитват - песимизмът е редно да дойде на по-късен етап от личностното развитие. Макар идеализмът да носи само разочарование в един по-далечен план, аз съм възпитана като човек, който трябва да вярва и да се опитва да промени нещата, а не да се предава.

    Поздрави и от мен за хубавата дискусия! (:

    ОтговорИзтриване
  4. Браво за дискусията! Всъщност тя ме провокира да се замисля колко хубава държава,страна имаме. Съгласна съм,че всеки трябва да вярва и да се опитва да промени нещата в България,защото това е НАШАТА РОДИНА!
    За съжаление,колкото и патриотични да са словата ни,пак ще има хора,да,млади хора,които заминават и не се връщат. Затова се надявам освен вас двете,така и всички БЪЛГАРИ,които отиват да следват/работят в чужбина,да не забравят родината си и да се върнат тук. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Дискусията ни доказа само едно нещо - на едно мнение сме, имаме проблеми. Спирам да пиша за историята, явно тя не е съвременна. Спирам да пиша за обединение, явно то не е изпълнимо. Спирам и да критикувам, явно не помагам. Тогава питам - Какво да правя?
    Дали да чакам някой да ме извади от калта или да избягам? Засега искам да остана и да се опитам, какво ми пречи.
    Ние българите сме като рака, орела и щуката. Всеки дърпа в различни посоки, а почнем ли в една... Това имам предвид обединение.

    ОтговорИзтриване
  6. Ами какво да правиш.. Това, което можем да направим, е да даваме всичко от себе си и да се развиваме максимално в положителна насока. Преди общите усилия са били водещия фактор за развитието на страната и там е разликата. В днешно време индивидуалността е градивният фактор, политиката и системата налагат тя да е водещата. Вече не водим войни за територии, а всекидневните битки за собственото оцеляване. Не търсим национална независимост, а личностна. И всеки сам си води своята битка и всеки сам си намира своя изход. И докато има хора, които се развиват, интересуват се, разсъждават и виждат, докато има такива, които ценят културното ни наследство и не се поддават на заобикалящата ги простотия, която се подиграва с него... ще има и изход. Това ти е изходът- твоето собствено развитие и съответно развитието на поколението след теб. Важното е да знаеш, че ти дърпаш в правилната посока, останалото не зависи от теб.

    ОтговорИзтриване
  7. Сега, когато заговори за "битки" започна да звучиш като някоя фентъзи писателка... И как само моето развитие ще е изходът? Нали остават другите, които теглят надолу. Един човек не може да влачи товара на 6 милиона. Знаеш ли, че всички млади хора, които имат потенциал да организират държавата, заминават в чужбина и дори си сменят имената (да, правят го за да не ги асоциират с България). Точно тук е разковничето. Когато всеки си казва "България не става!" и замине за Германия как ще се оправи нещо? А ако всички останат? Няма ли поне нещо да се промени. Когато остават само селяни (не говоря за хората от селата) и мутри какво да очакваме? Докато избираме лесния изход, да избягаме, нищо няма да се промени.

    ОтговорИзтриване