или нещо от подобно естество е била темата на втория кандидат-студентски изпит по журналистика в СУ. Днес ще се занимаем именно с разнищването на тази дилема. Ако зададем въпроса сам по себе си на 100 случайни българи, несъмнено ще се появят отговори от сорта на „Бойко Борисов”, „Цветан Цветанов” или, бога ми, „Краси Радков”, от които само за последния бих могъл да проявя позитивизъм, но за това след малко. Да погледнем по-задълбочено отговорите и да се опитаме да си ги обясним. „Бойко Борисов ни оправи пътищата”, „Бат Бойко ни построи магистралата”, „БББ ни пусна метрото”, „Цветанов улови по много безстрашен начин личност Х и даде на мисията несравнимо готино име”... примери безброй, но какъв героизъм олицетворяват тези завидни подвизи? Едно много просто сравнение е като да сложиш лепенка на раничка, но какво правим, ако имаме рак на белите дробове (здраве да е, на никого да не се случва)?
Гореспоменатите са герои като Супермен, Батман или Фантастичната Четворка – много украсени и много публично изявени. Те задоволяват повърхностни прищевки и капризи, е на това му се вика родител, а родители всеки си има (поне повечето от нас)! Понеже така няма да постигнем голям напредък, нека погледнем въпроса от друга перспектива. Какво е това герой? Разбира се това не е математика и няма само един верен отговор, но все пак, ако някой скочи пред куршум за вас, този човек е герой, ако някой влезе в горяща сграда за вас, този човек е герой, ако някой обезвреди бомба, този човек е герой. Намислете си един подобен пример и в общия случай тези хора ще имат едно общо нещо – те се жертват за всеобщото благо. Сега можем да се върнем назад и да си зададем въпроси като „Какво е жертвал Бойко Борисов”? Ето сега става по-ясно защо бих избрал Краси Радков. Може да не е запълнил няколко дупки по пътищата (а може и да е?), но хора като него снемат напрежението и яростта на цяла България. Те се отказват от личния си живот в замяна на усмивка и за мен това е истински героизъм, защото един герой не се дефинира по победите си, а напротив. Всеки е велик, когато нищо не губи и всеки е велик, когато побеждава, но герой е този, на когото отнемат всичко, този, за когото нищо не е даром, този, който е бил потъпкан от всеки и въпреки това не се е отказал да се бори за това, в което вярва, че си заслужава борбата. Като не се ограничаваме само с България, нека си зададем отново въпроса „Кои са героите в днешно време?” с малко по-ясна представа какво точно се пита. В моя въображаем свят авторите на освежения паметник на Съветската армия задават същия въпрос и дори намекват, че в днешно време малко са хората, които имат правилен отговор. Истинските герои са младежите, които денонощно търсят алтернативни източници на енергия, истински герои са репортерите, които са отишли чак до Фукушима, за да покажат на сънародниците си колко трябва да ги е страх. Истински герои са всички, които пораждат мисъл в съзнанието на народа. Героите в днешно време сме аз, ти и всички около нас, но докато не го разберем, няма да бъдем признати като такива. Всъщност няма нужда, защото героят не е герой заради славата.
Гореспоменатите са герои като Супермен, Батман или Фантастичната Четворка – много украсени и много публично изявени. Те задоволяват повърхностни прищевки и капризи, е на това му се вика родител, а родители всеки си има (поне повечето от нас)! Понеже така няма да постигнем голям напредък, нека погледнем въпроса от друга перспектива. Какво е това герой? Разбира се това не е математика и няма само един верен отговор, но все пак, ако някой скочи пред куршум за вас, този човек е герой, ако някой влезе в горяща сграда за вас, този човек е герой, ако някой обезвреди бомба, този човек е герой. Намислете си един подобен пример и в общия случай тези хора ще имат едно общо нещо – те се жертват за всеобщото благо. Сега можем да се върнем назад и да си зададем въпроси като „Какво е жертвал Бойко Борисов”? Ето сега става по-ясно защо бих избрал Краси Радков. Може да не е запълнил няколко дупки по пътищата (а може и да е?), но хора като него снемат напрежението и яростта на цяла България. Те се отказват от личния си живот в замяна на усмивка и за мен това е истински героизъм, защото един герой не се дефинира по победите си, а напротив. Всеки е велик, когато нищо не губи и всеки е велик, когато побеждава, но герой е този, на когото отнемат всичко, този, за когото нищо не е даром, този, който е бил потъпкан от всеки и въпреки това не се е отказал да се бори за това, в което вярва, че си заслужава борбата. Като не се ограничаваме само с България, нека си зададем отново въпроса „Кои са героите в днешно време?” с малко по-ясна представа какво точно се пита. В моя въображаем свят авторите на освежения паметник на Съветската армия задават същия въпрос и дори намекват, че в днешно време малко са хората, които имат правилен отговор. Истинските герои са младежите, които денонощно търсят алтернативни източници на енергия, истински герои са репортерите, които са отишли чак до Фукушима, за да покажат на сънародниците си колко трябва да ги е страх. Истински герои са всички, които пораждат мисъл в съзнанието на народа. Героите в днешно време сме аз, ти и всички около нас, но докато не го разберем, няма да бъдем признати като такива. Всъщност няма нужда, защото героят не е герой заради славата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар