Главна роля в създаването на българската държава на долни Дунав имат първобългарите, които с помощта на многовековния си опит в държавното устройство успяват да организират държава, оцеляла и до днес – България. В днешната историография съществуват няколко мнения относно техния произход, като най-застъпеното от тях е това за принадлежността на първобългарите към тюрко-алтайската етническа група от племена, в която влизали също така и хуни, хазари, печенези, кумани и авари. Съществува и теорията за памиро-алтайския им произход, която се позовава на съществуването на сходни с първобългарските думи в днешните памирски езици (къща - кушча; мъж - маж). Допирът на българите с ирански и индоевропияски племена по пътя им към Европа оказало влияние на техния език и култура.
Самото наименование на българите предизвиква горещи дискусии поради трудността на определяне на етимологичния му смисъл. До днес са изказани редица хипотези около значението на думата „българи”, която някои учени окачествяват като „бунтовен народ”, „смесен народ”, „ловци на самури” и др. Разнообразието от мнения още повече затруднява лингвистиците при техните тълкувания.
Историографията е наложила термина „прабългари” за българските племена преди създаването българската народност от славяни и българи, макар и терминът да не е изключително правилен. И преди, и след създаването на България, българските племена оставали едни и същи, поради което по-правилно наименование би било „първобългари”.
Оформянето на самостоятелни първобългарски племена се случило в периода на Великото преселение на народите, където, увлечени от хуните, първобългарите се преселили от Средна Азия в земите между Каспийско и Азовско море – т. нар. „Вратата към Европа”.
В процес на довършване....
Няма коментари:
Публикуване на коментар